Начало За нас Реклама Контакти

Някои прочути сирена

Снимка за Някои прочути сирена

Камамбер (Camеmbert)

 Едно от най-известните сирена в света, камамбер, произхожда от Пеи д'Ож в Нормандия, но производството му не е ограничено само във Франция. Днес то се прави в много страни и се яде навсякъде - от Сан Франциско до Сайгон. И все пак най-добрият камамбер все още се изработва ръчно от непастьоризирано мляко във фермите на родната си Нормандия и е под закрилата на френския закон за  наименованията за произход. Името му идва от нормандското селище Камамбер, дава му го самият Наполеон ІІІ., на когото е представено през 1855-а. Сиренето камамбер дори вдъхновява Салвадор Дали за прочутата му картина „Устойчивостта на паметта” - онази, с размазалите се часовници.

Бри (Brie)

 Оригиналът идва от департамента Сен-е-Марн в Ил де Франс, но днес единствените автентични представители са Brie de Meaux и Brie de Melun. Те винаги са били под закрилата на френския закон за наименованията за произход. Така че проверявайте обозначенията на етикета, за да сте сигурни, че не купувате една от многото имитации.Brie de Meaux се прави на сплескани пити с тегло от 908 г до 3,2 кг всяка. Бялата му кора е изпъстрена с бежово-розови петна, което го отличава от повечето копия.

Рокфор (Roquefort)

 Това вече е едно от най-старите сирена - първите писмени известия за него са от 79 г. сл. Хр. През 1411 г. френският владетел Шарл VІ. лицензира производство на рокфор само в едно селце - Рокфор-сюр-Сулзон. Сиренето и до днес втасва само в неговите пещери за не по-малко от 4 месеца.

Горгонзола (Gorgonzola)

 Има много легенди за произхода на този легендарен продукт от Ломбардия. Истината обаче е, че до началото на ХХ век никой не му е обръщал особено внимание. Наричали го просто stracchino verde - зелено сирене, направено от млякото на крави, които са уморени от дългите си пролетни и есенни преходи към и от алпийските пасища. С нарастващата му популярност се наложило да се измисли по-конкретно име и изборът паднал върху Горгондзола - едно от многото села, където се правело такова сирене. Днес то се произвежда в големи фабрики из цялата североизточна част на страната.

Моцарела (Мozzarella)

 Истинската моцарела се прави от биволско мляко. Произхожда от областта Кампания в Южна Италия, простираща се около Неапол. През Втората световна война нацистите унищожават огромна част от стадата биволи, в резултат на което в даден период сиренето се произвежда предимно от краве мляко. Сега оригиналната моцарела отново е доминираща, но големи количества се правят и от краве мляко, не само в Италия, а и в редица други страни. Биволската моцарела обаче е значително по-мека и по-малко гумена, а и далеч по-добра на вкус. Прави се на малки, почти овални топки и винаги е много бяла на цвят.

Рикота (Ricotta)

 Рикотата се смята за вторичен продукт на мощната сиренарска индустрия на Италия. Прави се от суроватката, останала след отделянето на сирната маса. В даден момент било направено откритието, че ако тя се затопли, казеиновите частици в нея се съединяват и образуват нова сирна маса. Отцедете я и ще получите рикота - прясно бяло сирене със зърнеста структура и мек, сладък вкус. В местните италиански магазини понякога го продават оформено като крем-карамел с белези от кошничка по него. Предлага се и в пластмасови туби, подобно на нашата извара.

Ементал (Emental)

 Широко известен просто като “швейцарско сирене”, ементал има много подражатели. Оригиналът е родом от ливадите в долината на река Еме близо до Берн. Фермерите го майсторят от 1293. По онова време правели сиренето високо в планината, където стадата прекарвали лятото, но днес се произвежда и в околните долини. Питата на ементал е една от най-големите в света. Всеки сплескан кръгъл диск се прави ръчно и за него са необходими повече от 1 200 л непастьоризирано мляко.

Грюер (Gruyere)

 Няма съмнение, че грюер произхожда от Швейцария, но е толкова разпространен във Франция, че би трябвало да се прости на французите, ако си мислят че е техен. Наистина голямо количество от него сега се произвежда на френска територия, но истинският грюер лесно може да се познае, тъй като на питата има печат “Швейцария”. Прави се от непастьоризирано мляко, в селските райони около градчето Грюер, в кантон Фрибург. Питата е доста голяма, с леко омазнена кора, наподобяваща донякъде набръчканата обвивка на бадема. Сиренето е твърдо и се усеща много гладко в устата. Нежната жълта маса е изпъстрена с неголямо количество дупчици.

Чедар (cheddar)

 Малко количество истински чедар все още се прави в района на Чедар и в други части на югозападна Англия. Традиционно то се оформя на барабани, с тегло до 27.5 кг и се овързва с ленти, за да му се осигури една хубава, твърда, сиво-кафява кора.Чедар е гладко и съвсем твърдо сирене, което не бива да се огъва или разтрошава.

от Меню Апр. 2007
Рецепти по темата
Коментари