🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Днес производител, утре и търговец

Все още няма желаещи да продават директно продукти от фермата си. Някои все пак ще пробват

Бутикови вкусотии    ©  Анелия Николова
Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Пазарът на храни в центъра на Болоня е известен с изобилието от меса, сирена, сладкиши, хляб и много още местни специалитети, приготвяни по оригинални рецепти в малки италиански ферми. Производителите им имат право да предлагат продуктите си директно на щандове по пазари, в магазинчета и ресторанти.

Подобен е опитът на Франция, Австрия, Швейцария и на много други европейски държави, в които можеш да си купиш храни от растителен или животински произход направо от фермата.

Доскоро България бе единствената страна в Европейския съюз, която не разрешаваше продажбата на продукция от стопанството. От октомври миналата година обаче вече е в сила специална наредба, която описва изискванията за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход (редът и изискванията за продажби на пресни плодове и зеленчуци са регламентирани в други наредби).

В документа за директните доставки на храни от животински произход са изброени подробно количествата суровини, които могат да се продават и преработват за директна продажба, изискванията към помещенията, производството, опаковането и етикетирането на готовия продукт. Фермерите трябва да водят дневници, да спазват технологичната документация, да регистрират обекта за търговия.

Разрешение за продажби се получава, след като земеделските стопани изпълнят изискванията и се регистрират в регионалната ветеринарно-медицинска служба (която вече е част от Агенцията по безопасност на храните). Засега обаче няма нито един от над 90 000 ферми за мляко в страната, желаещ да прави това. Няколко се готвят да опитат. Други вероятно ще продължат да продават директно, но пак извън регламента.

Липсват информация и пари

"Хората не са запознати с тази наредба и трябва да им се помогне с информация и обучение", казва Мира Дикова, ръководител на направление "Бизнес и биоразнообразие" в Българското дружество за защита на птиците. Затова дружеството предвижда да организира безплатно обучение за фермерите в три защитени зони - "Понор", Бесапарски ридове (общините Годеч и Своге, Берковица, Георги Дамяново и Чипровци) и Западен Балкан (около Пазарджик). Финансирането ще е по проект, който учи земеделските стопани в тези региони как да щадят биоразнообразието чрез своите обичайни дейности в пасищата и ливадите.

"Някой трябва да е пръв и да започне. Когато се регистрират двама-трима, ще ги последват 20-30. Много е важно първите, които ще извървят пътя, да не се отказват лесно", казва Дикова.

"Ситуацията е много тежка. Фермерите не са си получили още държавната субсидия за обработваните площи, фуражът е много скъп. Те просто оцеляват и последното, за което мислят сега, е да правят инвестиции в производство", коментира Стоилко Апостолов, управител на фондацията за биологично земеделие "Биоселена". Организацията вече е направила съвместно с Аграрния университет в Пловдив обучение с 20 фермери за изискванията на наредбата.

Страшната среща с чиновника и данъците

Според Мира Дикова "фермерите се плашат от срещите с институциите". "Изискванията наистина са разписани в наредбата, но в България никога не е ясно какво точно ще ти поискат контролните органи. Затова поне един фермер трябва да извърви пътя по регистрацията", смята Дикова.

"Няма пари за инвестиции, но това е по-малкият проблем. По-големият е бюрокрацията", признава Митко Асенов от с. Меляне, Георги Дамяново, който отглежда около 400 овце и 150 кози.

"Сериозна причина за липсата на интерес може да бъде и отсъствието на адекватен контрол от страна на държавата", предполага Стоилко Апостолов и дава пример с практиката да се продава мляко в пластмасови бутилки направо от багажници на коли. "Защо някой да изпълни толкова много изисквания, да се регистрира и да подлежи на контрол, след като друг продава директно, без да го е направил", пита Апостолов.

Мира Дикова прибавя още основания за липсата на интерес към наредбата. "Не е тайна, че някои фермери и сега продават сирене и мляко на близки и познати, но го правят нерегламентирано. А ако се регистрират, трябва да минат в друга категория - на светло, и да почнат да плащат данъци".

Стоян Стоянов от с. Зимевица край Своге обаче вече е поръчал машините, необходими за производството на млечни продукти. Той е потомствен овчар, отглежда стотина животни и от години земеделието и животновъдството са бизнес за цялото му семейство. "Имам помещение около 30 кв. метра, прекарах вода, предстои ми още работа, за да го направя по правилата на наредбата", разказва Стоянов. Изчислил е, че за да отговори на изискванията, ще са му нужни около 15 хил. лева. "Чакам за субсидии, а чиновниците чакат с голямата ножица да режат от сумите", оплаква се той. И казва, че отново ще разчита на заеми от близки хора, а не на европейски средства или банкови кредити. С пари от роднини вече е оборудвал земеделското си стопанство с трактори и друга техника. "Субсидии получават хора, които никога не са се занимавали реално със земеделие, но се водят собственици на земя. А на такива като нас, които нямат друго занимание, непрекъснато режат от субсидиите", казва Стоянов. Но е решил, че ще се пребори с цялата бюрокрация и до месец ще започне да продава директно от фермата овче мляко и сирене. Засега не смята да търси външни търговски обекти. "Можем да произвеждаме не повече от една тенекия (15 кг) сирене на ден на цена 7 лв. за килограм. Става въпрос за прясно сирене - произвеждаме и продаваме", уточнява Стоянов.

А след това

Най-големият проблем след регистрацията и стартирането на производство, според Стоилко Апостолов, ще бъде работата с клиентите. "За индустриалните преработватели това не е проблем, защото имат хора на щат, завършили маркетинг и продажби, но за един фермер е жизненоважно не просто да произведе нещо качествено, а и да убеди хората да си го купят. Стопаните си гледат добре животните, но нямат умения за работа с клиенти и ще трябва да се учат в движение", коментира Апостолов. И допълва, че от юни  т. г. фондация "Биоселена" ще започне изпълнение на проект по линия на Швейцарската програма за развитие и сътрудничество, за да помага с консултации,  документация и бизнес планове на дребните фермери, които са решили да продават продукцията си.

Срещу големите

Наредбата за директните доставки беше атакувана от индустриалните млекопреработватели още в етапа на разработването й. Собствениците на големи мандри се опасяват, че след като са инвестирали милиони в сгради и машини, отговарящи на европейските изисквания за хигиена и безопасност, ще трябва да се конкурират в продажбите с малки производители, които не са направили подобни разходи. Някои изказаха съмнение, че потребителите трябва да са наясно с "опасностите" от покупка на подобни продукти. Ветеринарните власти обаче обещават да бъдат безкомпромисни към хигиената и качеството на произвежданото в малките ферми.

"Директните продажби не са пречка за големите никъде по света", коментира Стоилко Апостолов. "Дори в държави с традиции продажбите на месни и млечни продукти направо от фермата не пречат на индустриалната преработка. Даже един процент от млякото да се продава така, това е нищо. А ние няма да стигнем скоро този един процент. Едва ли ще има повече от 10 ферми, тъкмо защото ветеринарно-санитарните изисквания са достатъчно високи", прогнозира Стоилко Апостолов.

Ограничените количества бутикови сирена и кашкавали от овче, козе или биволско мляко, които ще продават дребните фермери, няма да как да застрашат индустриалното производство на краве сирене например, но със сигурност ще дадат възможност за по-голям избор на купувачите. За да се случи това обаче, трябват и усилия от местните власти. В другите държави например един ден от седмицата градският пазар е зает точно от такива производители. Сега остава да се намери българският пионер - и производител, и кмет с идеи.

Пътят на наредбата

През 2009 г. коалиция "Чиста храна, честен поминък", обединяваща девет неправителствени организации, предприе действия да се изработи нормативен акт, който да разреши продажби на млечни и месни продукти направо от фермите. Коалицията инициира срещи с представители на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и организира дискусии за запознаване с опита на други европейски държави. Работна група изготви проект на наредба. Последва изменение и допълнение на Закона за храните, което дава правно основание за издаването на наредбата. Проектодокументът бе изпратен в Брюксел за нотификация. След като Европейската комисия и останалите 26 държави членки казаха "да", от 26 октомври 2010 г. наредбата вече е факт.

Какво е разрешено

Наредбата разрешава директни доставки на сурово краве, овче, козе и биволско мляко от фермата, млечни продукти като сирене и кашкавал, пчелен мед, прясна и охладена речна и морска риба, месо от заклани във фермата домашни птици и зайци, яйца, отстрелян дивеч и месо от дивеч. Има и едно голямо ограничение - обектите за търговия на дребно трябва да са разположени в същата област, в която се намира фермата. Изключение има само за дивеча, тъй като ловните стопанства обикновено се простират в няколко области.
6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    hrist0 avatar :-|
    Hristo Hristov
    • + 12

    "Хората не са запознати с тази наредба и трябва да им се помогне с информация и обучение"
    "Няма пари за инвестиции, но това е по-малкият проблем. По-големият е бюрокрацията"

    Тези две изречения май важат за абсолютно всички бизнес начинания в България. Жалко, че мерките, които се взимат за преодоляването им са често козметични или източване на държавни средства. Резултат 0.

    до в. Капитал, има проблем със снимката към публикацията, линка се е счупил и не се визуализира.

    Нередност?
  • 2
    gost22 avatar :-|
    gost22
    • - 1
    • + 10

    " Едва ли ще има повече от 10 ферми, тъкмо защото ветеринарно-санитарните изисквания са достатъчно високи", прогнозира Стоилко Апостолов."
    Тази огромна държавна администрация само за 10 ферми ли работи?
    Има хиляди малки производители, които продават сега на "черно" от багажника, тях изкарайте на нормалния пазар. Дори да плащат смешни такси, поне ще има някакъв санитарен контрол и ще гонят качество (като се конкурират директно помежду си).

    Нередност?
  • 3
    bguser avatar :-|
    bguser
    • - 2
    • + 4

    аз купувам мляко от уличен търговец от доста време. Без забележки към качеството, ако го развали спирам да купувам от него. Има още трима , който продават така на разстояние 100м от нас. 1.20 лв. е литъра.

    Нередност?
  • 4
    kalin_m avatar :-|
    kalin_m
    • + 13

    В БГ нямаше регламент, защото трябваше да се гъзим на някакви псевдоинвеститори и вериги, да се убие всичко дребно, за да се защити фиска /модерна търговия, на светло/. Оборотите излязоха на светло, но качеството отиде на тъмно. Ако го има качеството - то е по-скъпо от Германия. Обяснението е дефицит на качество. Сега колко време ще отмине докато някой повярва на държавните регламенти? И аз си купувам от производител, на черно, защото неговата директна реклама беше еднократна и следната - "Аз съм повече от 10г. тук. За това време собствениците и табелките на магазините в този квартал се смениха няколко пъти. Кой лъже - аз или те?" За сега нямам причина да не му вярвам....

    Нередност?
  • 5
    tm_pz avatar :-|
    Todor Marinov
    • - 1
    • + 2

    кой наркоман измисли околността на Пазарджик и ПОЛЕТО да е Западен Балкан???? по тази логика какъв е балкана при враца да кажем?

    Нередност?
  • 6
    tm_pz avatar :-|
    Todor Marinov
    • - 2
    • + 2

    Бесапарски ридове (общините Годеч и Своге, Берковица, Георги Дамяново и Чипровци) и Западен Балкан (около Пазарджик).

    аааааа ясно наркомана е тежко дрогиран защото не знае какво пише, ама нали е зел парички. Баче , бесапарските (от древния град Бесапара)ридове започват от индустриалната зона на Пазарджик, а не Западния балкан

    Нередност?
Нов коментар