Без кой продукт не сядаме на трапезата? Той е вкусен и здравословен. Присъства на закуска, обяд и вечеря. От него се приготвят предястия, основни ястия и дори десерти. И понеже няма национална кухня, която да не го ползва, технолозите се надпреварват в търсене на все по-качествения му вкус. Затова и всяка година най-добрият, най-търсеният и най-продаваният в света получава международна грамота. Сетихте се, това е сиренето.
Никой не може да каже със сигурност коя е родината на сирената. Някои исторически данни твърдят, че виното, сиренето и хлябът се раждат в Близкия изток. Според легендата сиренето е било произведено за първи път от номадите, които пиели предимно мляко в пустинята вместо вода.
Меховете, горещините над 40 градуса и постоянният тръс на конете са били идеални предпоставки за заквасване на сирене. Със сигурност обаче по времето на Омир то вече е било деликатес, чиито великолепни вкусови качества древногръцкият поет възпява.
Исторически анали доказват обаче, че римляните са измислили първите стандарти за производство на сирена.
Те дори не спирали да усъвършенстват технологията си, за да произведат повече и качествени видове. За целта използвали млека от различни животни, билки и подправки.
Първият наръчник за заквасване на сирене е издаден през 50 г. преди новата ера. Написал го е римският ценител на добрата кухня и автор на много кулинарни рецепти Колумела. Той подробно обяснява как трябва да се проветрява, съхранява и превозва млечният продукт . Колумела се впуска и в подробни разяснения защо деликатесът трябва да се осолява.
Освен че произвеждат сирене, римляните го популяризират зад граница и с търговията си.
Днес никой не се наема да каже колко вида сирена има по света. Някои настояват, че са 200, други път вдигат летвата над 300.
Сигурно е обаче, че млечният продукт съдържа соли, минерали като цинк, магнезий, фосфор и протеини, витамин А, В2, В12, Д и РР.
Според медиците всекидневната му консумация е задължителна и помага на нервните клетки, подобрява свежия вид на кожата и се грижи за храносмилането.
Сиренето притежава в изобилие и калций, който заздравява зъбите и костите и е задължително да присъства всеки ден в менюто на подрастващите.
Франция е страната, която произвежда най-много сирена, и затова е приета за тяхна родина. Поради тази причина и повечето млечни продукти, които слагаме на трапезата си, се наричат френски. Най-известни са видовете, направени с плесен като “Рокфор”, “Ементал”, “Бри”, “Камембер” и други.
“Камембер” обаче се прави само в областта Нормандия. Характерни за този вид сирене са тънка бяла коричка от плесен и мека вътрешна част.
“Рокфор” пък е сиренето, което е отлежало в естествените пещери на едноименния френски район. То е и първото, официално защитено и патентовано със закон. Тайната на приготвянето му се пази и до днес от французите.
“Ементал” се прави в Швейцария на големи пити, които се сплескват единствено на ръка. Специалното при него е, че за приготвянето му се ползва краве мляко, като добитъкът не се храни със силаж и хранителни добавки.
Швейцарските сирена се разпознават отдалече на млечния щанд заради едрите си дупки. И колкото по-големи са те, толкова по-скъп е продуктът, защото е зрял по-дълго. Дупките в питата се получават по време на ферментацията при отделянето на въглероден диоксид, обясняват технолози.
“Моцарелата” е гордостта на Италия. Оригиналният продукт се прави от биволско мляко.
Италия е и родината на мазното "Маскарпоне", което днес е основна съставка във всеки по-изискан десерт.
"Пермеджано реджано" е твърдо и ароматно италианско сирене, което се продава в настърган вид. То трудно се реже с нож, затова се обработва със специален кухненски уред, подобен на белачка за картофи.
“Чедър” се прави във Великобритания и колкото повече отлежава, толкова по-скъп става и по-наситен вкус добива.
Холандците дават на света “Гауда”, което е едно от най-меките и кремообразни сирена. Има лек сметанов вкус в началото, а зреейки, става по-пикантно и остро.
Ние също сме дали на света страхотно бяло саламурено сирене. Продава се на щандоветев супермаркетите из цяла Европа. За съжаление обаче нашият продукт е популяризиран зад граница като гръцко сирене, а европейците го ползват като добавка за свежата зеленчукова салата.
Френският учен Пастьор е бащата на пастьоризацията
Луи Жан Пастьор е френски учен, който предизвиква революция в науката през XIX век, като открива метода на пастьоризация. Химикът е и един от основоположниците на микробиологията заедно с Фердинанд Кон и Роберт Кох.
Повечето му изследвания не са само теоретични обобщения, а намират широко приложение в промишлеността, медицината и селското стопанство.
Пастьоризацията, която носи неговото име, е процес, при който продуктите се загряват до висока температура, за да загинат в тях патогенни организми като бактерии, вируси, едноклетъчни организми, плесени и дрожди. Първата пастьоризация е извършена от Пастьор и приятеля му Клод Бернар на 20 април 1862 г.
Пастьоризацията се свързва с млякото. Познатите методи са два. При първия млякото се държи на температура 72 градуса по Целзий поне 15 минути. При втория продуктът се поставя при температура от 138 градуса за 2-3 секунди. Първият метод е по-често срещаният. (24часа)
ПЛАТОТО
Платата с френски сирена са задължителни на официалната трапеза по празниците, както и на коктейлните блокмаси.
Овалните съдове трябва да съдържат поне 3 вида от млечния деликатес, разказват майстори готвачи. Платата се гарнират със зрънца черно грозде, орехови ядки, смокини, резенчета ябълки или пък шайбички ананас.
Кубчета от диня или парченца авокадо също са подходящ избор за платото със сиренцата, настояват ресторантьори.